"Попитали Радио Ереван дали българите са стигнали Дъното.
         - Да! - отговорило Радиото - И продължават да копаят още надолу ."

Неуместно е да припомням този не нов виц в Деня на траур, но трагедията в мината не е ли резултат от това, че ние наистина отдавна сме стигнали Дъното, че и оттатък.
Животът в нашата страна не се цени:
- Българите сме принудени да работим в условия, които застрашават живота ни
- Българите сме принудени да работим по 10, 11, 12 часа на ден ...
- Колко от нас все още разделят дните на делник и празник
- Колко от нас могат да си позволят адекватна медицинска помощ
- Колко от нас не са длъжници на Топлофикация, на някоя от многото банки, на водоснбдяване или още каквото се сетите там ...
- Колко от нас се осмеляват да потърсят правата си

Дори Протестите превърнахме в разменна монета. Единствения начин, по който се осмелявахме да изразим себе си и несъгласието си с управляващите, днес е подменен: Политиците посегнаха и на това наше право. Спонтанният протест срещу назначаването на медийния собственик  за шеф на ДАНС постигна възможно най-бързия резултат. И възможно най-бързо се яхна от политиката, за да обслужва интересите й.  Дотолкова, че не позволи на хилядите протестиращи софиянци да реагират адекватно на трагедията, прекършила живота на една студентка и невръстно детенце, чиято съдба ги отведе на онзи столичен булевард, в онзи час, на онази спирка ...
Можеше да бъде всеки един от нас.
Нали само преди година по същия начин загинаха мъж и жена, чакащи на ... друга спирка - убиец, на ... друг столичен булевард.
Никой не посмя да поиска отговори  от управлението на столицата, нито тогава, нито сега: Защо рискуват живота ни с тези необезопасени спирки? И кой ще поеме отговорност?
- Никой!
Защото ние се страхуваме да я поискаме.
А може би, защото никой не ни плаща за този кураж.
И всъщност кураж ли е куража, когато за него се плаща?!

Простете ни, момчета от Мината!
Простете ни, момичета от столичната спирка!
Простете ни, знайни и незнайни жертви на ежедневно съсипващия ни живот в България!
Светла ви памет!